За една секунда

Стоях на един дивашки плаж в Тасос и се възхищавах на красивата гледка. Морето беше притихнало, спокойно в тюркоазен синьо-зелен оттенък. Живописен скален бряг и веднага след него започва гористата част от острова. Водата беше кристално чиста. Можеш да видиш дъното и на 50 метра дълбочина. Плуваш, a около теб играят рибки без да се плашат от присъствието на хора. Направо приказка. Боже, къде се намирам? Стоях опиянен и нямах сили да си тръгна от това китно място.

Намерихме го съвсем случайно, докато обикаляхме с колите.  За моя най-голяма радост нямаше почти никакви хора. Обичам да почивам пълноценно и затова избягвам шумни места с много посетители. Предпочитам тихи и уединени кътчета, където човек може да се усамоти и остане в хармонична връзка с природата.

Настанихме се. Разпънахме чадърите и аз веднага извадих Pentax-a от раницата.

– Брат ми, нямаш търпение да снимаш. Изчакай поне да се топнем във водата – възмути се моя приятел Роберто.

– Не мога да стоя и бездействам приятелю – отвърнах му аз – Виж в какво красиво място попаднахме. Колкото красиво, толкова и непознато. Роберто това не те ли кара да се опиташ да го опознаеш? Хайде вземай Sony-то и да тръгваме да го изследваме! – подканих приятеля си. Роберто донякъде се почувства поласкан, защото в крайна сметка той беше водач на групата и благодарение на него успяхме да намерим това приказно местенце.

Алекс, сина на Роберто веднага се съгласи. Моят приятел измърмори нещо под носа си и изкара с нежелание апарата от раницата си. Скоро обаче разходката разведри настроението му. Тръгнахме в южна посока. В далечината бях забелязъл някакви черни очертания, които контрастираха и не се вписваха някак си в околния пейзаж. Исках да ги разгледам по-отблизо. Като приближихме останах силно изненадан. Сега осъзнах, че това са следи от пожар. Да, това беше резултат от човешка намеса. Всичко беше изпепелено и само овъглени дървета стърчаха самотно и пусто, напомняйки, че тук някога е имало гора. Спомних си, че докато бяхме в България медиите тръбяха по новините за възникнали пожари на остров Тасос. Естествено умело се прикриваше причината за възникването им. Сега обаче, след като бях тук на самото място погледнах нещата от друг ъгъл. Такива райски местенца обикновено са защитена зона от държавата. В същото време са апетитна хапка за плажните концисионери. А ако някой „разсеян турист“, минавайки драсне клечка без да иска в разгара на летните горещини? Ето ти предпоставка за бързо “облагородяване” на това дивашко място.

Останки от летните пожари в Тасос

Гледахме опечалено остатъците от това мъртвило. Преминахме през него възможно най-бързо и пред нас се откри един скрит залив. Имам чувството, че природата се опитваше да потвърди моите догадки и хипотези.  Явно огънят от пожара беше стигнал до тук, но не беше успял да засегне самия залив. Красота и спокойствие! Имам чувството, че времето беше спряло. Прииска ми се да вляза и поплувам.

Закътаният залив

– Брат ми, внимавай какво правиш! Недей и да си го помисляш! Пълно е с морски таралежи – побърза да ме предупреди Роберто.

– Четвърти ден сме тук. Досега на острова не съм видял нито един – му отговорих аз.

– Виж черните петна по дъното. Това са таралежите. Тук са прекомерно много и на гъсто. Цяла колония.

– Я виж ти – удивих се аз – Аз пък си помислих, че са камъни. Много са готини. Хайде да се опитаме да извадим един, за да го разгледаме!

– И кой ще се заеме с тази толкова деликатна операция? – попита моя приятел.

– Е как кой, разбира се, че Алекс – предложих аз – Ние ще сме в готовност да снимаме.

– ОК. Той и без това има нужда да трупа опит – съгласи се Роберто.

Импресия с морски таралежи

Алекс е на 14 години, но имам чувството, че беше надминал връстниците си. За възрастта си беше доста сериозен и отговорен. След като си чу присъдата, той видимо се притесни.

– Не се притеснявай Алекс – започнах да му обяснявам приятелски – Ей там има клони от изгорялата гора. Иди си избери две по-здрави клонки и внимателно с тях можеш да захванеш и изкараш на брега един екземпляр по избор.

– Ама как? Аз досега никога не съм правил такова нещо – започна да се вайка Алекс.

– Винаги има първи път Алекс – отвърна Роберто безцеремонно – Действай! Ние чакаме.

Ще, не ще Алекс си избра две здрави пръчки, клекна във водата и започна операцията по изваждане на таралежа. Оказа се доста по-трудно, отколкото ние си мислихме. Все пак това е живо същество. То усети, че му се крои нещо и започна отчаяно да мърда и да прави опити да се изплъзне от похитителите си. Алекс обаче доста сръчно боравеше с пръчките и след краткотрайна борба излезе победител. Изкара го над водата и отчаяно завика:

Алекс – Ловеца на таралежи

– Къде да го оставя, къде да го оставя? Той мърда непрекъснато!

– Ами ще мърда, нали е живо създание! – заливахме се ние от смях, докато малкия инквизитор се чудеше къде да паркира жертвата си.

– Ей, там на скалата е най-добре. Плоска е и е осветена отвсякъде.

Закипя усилна фотосесия. Не знам отстрани как сме изглеждали. Но не си губехме времето изобщо. Таралежът пък сякаш разбра, че е главно действащо лице. През цялото време се държеше като истински манекен. След серия успешни кадри, решихме да спуснем животното обратно в естествената му среда. Бях изключително доволен. За първи път се сблъсквах отблизо с морски таралеж. И не само, че имах възможност да го разгледам отблизо, но и да успея да го фотографирам. Това беше истинско преживяване!

Морски таралеж

Докато още бях в еуфория изведнъж погледът ми се спря върху нещо червено в плитчината.

– Алекс ти и без това си мокър. Я иди да огледаш какво е онова червено петно в плитчината! – помолих го аз.

– Прилича на копче – отвърна Алекс – обаче мърда.

– Как копче ще мърда бе Алекс! Знаете ли какво е това? Това е анемона! – възкликнах аз с удивление. Приближих се и се наведох да я разгледам отблизо – Наистина е анемона!

Анемона

Анемоната е морско хищно животно. Известна е още като актиния (Actiniaria). Класифицирана е като хищник, защото освен чрез зооксантелите се храни и с уста, чрез която поглъща парчета от риба или безгръбначни. Кръстена е на анемона – земно цъфтящо растение, заради цветния външен вид на някои екземпляри.

Морските анемони често живеят в тясна връзка с други организми. Ракът отшелник Pagurus arrosor носи анемона от рода Calliactis върху черупката на охлюв, която използва като “къща”. Когато ракът стане твърде голям за черупката си, той се премества в нова, трансплантирайки анемоната до новата си черупка. По същия начин, раците отшелници  Eupagurus prideauxi и anemone Adamsia palliata винаги се намират живеещи заедно, никога поотделно. Рибите от родовете Premnas и Amphiprion (видове риба клоун) често живеят безопасно сред отровните пипала на анемона като видове stichodactyla, Radianthus.

За разлика от коралите, анемоната има краче, с което се захваща. Самата тя си избира местоположението – в зависимост от водното течение и светлината. Повечето хора ги мислят за цветя.

– Фактът, че тук намираме анемона означава, че водата е идеално чиста. Те живеят само в бистри и чисти води – вълнувах се аз – Трябва да я снимам на всяка цена!

Нагласих Pentax-a. Носех с мен единствено Sigma 17-50/2,8. Освен, че е светлосилен обектив има възможност да работи и като макро. Именно сега исках да се възползвам от тази функция. Наведох се. Ръцете ми трепереха от вълнение и кадърът все не се получаваше така, както ми се искаше. На това отгоре анемоната се беше загнездила в хлътнатина и оставаше частично в сянка. Това допълнително ме изнерви. Въртях се и търсех оптимален ъгъл, така че да е равномерно осветена цялата. Най-сетне намерих това, което търсех. Завъртях гривната на зуума, притаих дъх да не дишам и се прицелих да снимам. В момента, в който натисках спусъка изведнъж от нищото пляс и ме заля една вълна. Това пък откъде се взе? То бива да си карък, ама чак пък толкова! Не можех да повярвам. Толкова рядко е да се случи да срещнеш такъв екземпляр и в момента, в който решиш да снимаш – хоп, една вълна от нищото. Толкова ли не можеше да изчака 1-2 секунди, пък тогава да ме залее? Беснеех в ума си на воля. Изтръпнах. Апарата беше мокър целия. Веднага го изключих. Роберто и Алекс стояха вцепенени. Ядосан и същевременно неприятно изненадан започнах да се оглеждам. Как при такова спокойно море ще се появи тази вълна? Едва сега си дадох сметка. Преди известно време навътре в морето беше минала яхта. Даже я бях снимал и съвсем забравих за нея. Вълните се бяха образували от килватера на яхтата – дирята, която яхтата оставя зад себе си. С известно закъснение вълните сега бяха стигнали до брега и се люшкаха една след друга.

– Край на снимките! Аз тръгвам вие, ако искате оставайте – съобщих решението си.

– Идваме с теб – категорични бяха те.

Опитах се по най-бързия начин да се върна на плажа, където се бяхме настанили с багажа. Оказа се, че доста сме се отдалечили. Времето вървеше, а пътя си оставаше. Накрая пристигнах и извиках на жена ми:

– Галя, бързо ми дай шише с вода за пиене.

– Ей, сега! Толкова много ли си ожъднял? – милата не схващаше за какво ми е водата.

Взех шишето, махнах капачката и я помолих:

– Внимателно поливай! – като подадох Pentax-a към нея.

– Да поливам фотоапарата? – горката се слиса отвсякъде.

– Давай по-смело! Не се притеснявай!

Започнах да къпя моя любимец. Целия. Първо тялото, после обектива. Внимателно подсушавах с една чиста резервна фланелка. Тази процедура направих няколко пъти. През това време й разказах накратко какво ни се случи. За тялото не се притеснявах. От Pentax се бяха погрижили да бъде конструиран с достатъчно количество уплътнения. Деликатно беше положението със зуума. Имаше опасност при разпъване и сгъване да попадне вода вътре в обектива. Внимателно подсуших обектива и го оставих под чадъра допълнително да съхне с разпънат зуум.

– Разбра ли сега Роберто, защо разнасям с мен по плажовете този странен за теб Pentax? – започнах да разяснявам на моя приятел – В България много хора не знаят за тази марка. Изглежда не е толкова широко разпространена. Но тя си има своите достойнства. Компактно здраво тяло, натъпкано с уплътнения и водозащитено. Вади прекрасни цветове, а отвътре е с хубав сензор на Sony. Освен това има и матрична стабилизация. Универсално приема обективи от всякакъв производител, без да проявява капризи. В същото време е на приемлива цена. Какво повече да искам? Дори и да му се случи нещо крайно лошо, няма да ме е яд. Затова предпочитам него пред Каноните за такъв вид пътешествия.

– Еми да, ама е стар с 16 Мр – опита се да ме обори Роберто.

– Наистина този модел К5-IIs е стар и е с 16Мр матрица, но не всичко е резолюция. Това тяло е с премахнат Anti Aliasing Filter – уточних аз без да се задълбочавам.

Не обичам да споря. В такива моменти няма как да се скрие разликата в поколенията. Младите имат друго мислене и друго разбиране за технологиите. В крайна сметка добре е, когато всичко завършва добре. До ден днешен апарата си работи и продължава да ми доставя удоволствие да снимам с него. Остана само горчивината. Нуждаех се от време по-малко от секунда, за да направя перфектния кадър на тази анемона. Вместо това се налага да преглътна поредното разочарование.