Кавала

Кава̀ла е град в Северна Гърция, най-важното пристанище в Източна Македония и Тракия. Градът е и център на Филипийската, Неаполска и Тасоска епархия на Гръцката православна църква.

В античността околностите на Кавала са населени още от праисторическо време. Доказателство за това са откритите в източните покрайнини на града останки от древни заселници. Неаполис, който е бил колония на Тасос, възниква на полуострова на мястото на днешния стар град Панагия. Това място има огромно стратегическо и търговско значение, защото стои на пътя свързващ Македония и Тракия.

Точната дата на създаване на града не е ясна, но повечето исторически източници твърдят, че това се е случило в средата на VII век пр.н.е. По това време заселниците на остров Тасос вдигат Неаполис като врата към богатите земи на север и златоносната планина Пангей. Доказателство за съществуване на независим град е, че около 500 г. пр. Хр. започват да се секат монети с лика на Горгоната.

При нашествието на персите, Неаполис става член на Делоския морски съюз (известен също като Атински морски съюз) и дълго след това поддържа добри отношения с Атѝна.

Около 340 г. пр. Хр. Филип II Македонски покорява Тракия и остров Тасос. Неаполис губи своята независимост и е присъединен към царството на Филип ІІ.

Около 50 година в Неаполис пристига апостол Павел, започвайки оттук първата си мисионерска обиколка в Европа.

През Средновековието градът получава второто си име – Христополис (VIII – IX век). По това време той вече е включен в границите на Източната Римска империя и се слави като най-силен град в областта.

В 834 г., при хан Пресиян, след похода на кавхан Исбул, градът, заедно с Беломорието, е присъединен към България.

В края на XI век кръстоносците минават през Христополис и в 1197 г. градът попада в ръцете на ломбардите, а няколко години по-късно преминава във властта на франките.

В XIII век градът вече носи името Морунец, а византийският писател Акрополит разказва, че районът на града и самият град са силно побългарени и това затруднява задържането на района под византийска власт.

По време на Османската империя през XIV век Христополис играе важна роля в историята. Сърби и турци окупират Източна Македония и градът е една от последните Византийски крепости. През 1387 г. турците завземат града. В средата на XV век градът е подложен на атаките на венецианците, които го завземат за около месец. Турците успяват да си го възвърнат след 20-дневна обсада.

Христополис се появява отново на историческата сцена в началото на XVI век, когато и получава новото си име – Кавала. По това време градът търпи много чужди нападения, а единствената защита за населението е оградната стена около стария град Панагия. Стената вече не може да изпълнява защитните си функции и около 1530 г. започва обновлението на града. Тогава под ръководството на султан Сюлейман I Великолепни са построени новата градска стена и днешният символ на града – акведуктът Камарес. През 1611 година корабите на херцога на Флоренция пристигат и се опитват да превземат Кавала, но не успяват и се оттеглят.

През целия XVII век пиратските атаки продължават, но без сериозни последствия за града. През този период Кавала е много важно пристанище, чието значение непрекъснато расте.

Остров Тасос е разположен в северната част на Бяло море, на 24 km югоизточно от град Кавала. Той е най-северният гръцки остров в Бяло море на около 7 km от нос Керамоти, недалеч от устието на река Места. Смята се, че Тасос с планините си е част от Рило-Родопски масив и е разположен в близост до неговите най-южни разклонения. Заема площ от 392 km² и е основен административен център в област Централна Македония. 80% от площта на острова е покрита с гори от бор, ела, дъб, чинар, лавър, див кестен и мирта. По крайбрежието са засадени маслини, орехи, бадеми, черници и лозя.

Островът е изграден предимно от гнайс, гранит, шист и мрамор. Наблюдаван отдалече наподобява висока и масивна, попаднала в морето част от планина с алпийски силует. Най-високата му точка е връх Ипсарио (1203 m). Други върхове са Тумба (1123 m), Профитис Илияс (1108 m), Каменос Врахос (1078 m), Дио Кефалес (1030 m), Чутула (857 m), Трикорфо (810 m), Фанос (744 m), Агиу Димитриу (705 m), Метаморфоси (473 m).

Планината на острова е покрита с гори от средиземноморски калабрийски бор, а по-ниско по склоновете и в подножието – от кипарис, кедър, чинар (платан), ела, липа, дрян, сладък и див кестен, паламудов дъб, ягодово дърво (кумарка) с яркоцветни вкусни плодове, и вечнозелени храсти. Тесните крайбрежни низини са заети от маслинови градини, а по бреговете растат смокини, нарове, праскови, лозя, олеандри. Дължината на бреговата линия е около 100 km.

Основното земеделие на острова е добив на пчелен мед, зехтин и вино. Отглеждат се овце и домашни кози. Риболовът е силно развит. Друг поминък е туризма (морски, планински, културен и еко туризъм), както и добивът на дървесина. На острова се добиват мрамор, оловно-цинкова и полиметална руда, а в миналото желязо, злато и сребро.

Климатът на Тасос е мек, прохладен през лятото и мек през зимата. Хипократ, който в продължение на три години е живял на острова в V век пр.н.е., в книгата „Епидемии“ посочва, че в Тасос „обикновено зимата изглежда като пролет.“

Островът е с почти кръгла форма и е заобиколен от малки острови: Тасопула на север в района между Тасос и континента; Кинира на изток и Панагия на юг. Малките околни острови до него са Грамвуса, Фурни и Диапори на изток и Пелагос на юг. Най-големите съседни острови в Бяло море разположени на югоизток са Самотраки– на 58 km, Лемнос– на 73 km и Гьокчеада (Имброс) – на 91 km, а на 42 km на югозапад е полуостров Света гора (Атон).