Балкански нрав

Докато разпускахме на остров Тасос – Гърция, с моя приятел Роберто решихме по мъжки без нежните половинки, да пробваме една вечер нощен стрийт. По принцип да снимаш стрийт през деня си е предизвикателство. А какво да кажем за нощен стрийт? Там нещата стоят още по-драматично. Защо? Причината е, че за да имаме гарантирани резки и качествени кадри е необходима достатъчна голяма скорост на експонация. Обикновено се постига чрез широко отворена бленда и високи стойности на ISO. До тук добре. Но при използване на светлосилни обективи с широко отворени бленди се натъкваме на друг капан – плиткия DOF. Така че, човек ще не ще е принуден да се съобрази с всички тези аспекти и в крайна сметка нещата пак опират до някакъв компромис. Друг важен момент, който не е за подценяване е, че все пак се намираме в чужда държава, където хората имат друго възпитание и манталитет. Не е ясно как ще реагират като забележат, че ги снимаме. Споделих тези мисли с Роберто.

– Спокойно, най-много да изядем някой шамар – отвърна той – А ако пък стане много напечено положението палим гуменките и дим да ни няма.

Приготвих раницата и предвидливо оставих Pentax-a да почива. За негова сметка предпочетох този път Canon 5D Mark IV. Окомплектовах го с канонския 24-70/2.8. Този обектив е универсален работен кон, който в 80% от случаите си върши перфектно работата по предназначение.

Изчакахме хубаво да се стъмни и потеглихме с раниците на гърба. При снимане на стрийт всеки фотограф може да подходи по различен начин. Няма да изпадам в подробности. Аз лично никога не бързам да вадя апарата. Първо гледам да подготвя сърцето си. Излизам и се разхождам по набелязания маршрут. Мога да седна някъде и да наблюдавам минаващите хора, докато открия подходяща ситуация. Едва тогава без резки движения изваждам апарата и оттам нататък стартирам. Тази година си взех един широк и достатъчно дълъг колан от Peak Design, който се оказа много удобен.

Много е красиво вечер да минеш през централната търговска улица. Пълно е с хора и живот. Магазинчетата, осветени от светлини преливат от стоки с различни цветове. С Роберто се спираме вдигаме апаратите, снимаме и продължаваме. Сигурно сте наясно, че в Гърция тесните улички преобладават. Тасос не прави изключение в този случай.

По едно време както се разхождахме попаднахме на един интересен ретро екземпляр – Citroën 2CV6 Special. Това е конкретен модел от серията 2CV, произвеждан през 1980-те години, отличаващ се с 602cc, двуцилиндров двигател с хоризонтално-сдвоени цилиндри. Моделът е познат с характерния си дизайн, включващ мек свалящ се покрив и сгъваеми предни прозорци. Това е икономичен, лек автомобил с четиристепенна ръчна скоростна кутия, дискови спирачки отпред и барабанни отзад. Отгоре на това беше в пурпурно червен цвят. Лъщеше отвсякъде и направо изглеждаше уникално. Колата стоеше плътно паркирана до тротоара.

Citroën 2CV6 Special

Веднага реших, че трябва да я снимам. Като идея хубаво! Загледах се в гланцовата боя и се притесних силно. Автомобилът лъщеше ужасно и беше обсипан с бликове отвсякъде. Накъдето и да мръдна, едни отблясъци се елиминират, други се показват. Силно съжалих, че оставих в квартирата поляризационния филтър. Ех, каква хубава работа щеше да ми свърши в този случай! В същото време си помислих, че допълнително щеше да спадне от него скоростта на експозицията. Всяко зло за добро! Реших да снимам с това, с което разполагам. Вдигнах апарата, погледнах през визьора и започнах да търся оптимален ъгъл и ракурс за възможно най-малко налични бликове по автомобила. Точно в този момент пред мен се спряха трима младежи. Млади момчета по на 18-20 години. Току що си бяха купили дюнери и мощно нагъваха от тях. Опитах се да ги финтирам. Ха отляво, ха отдясно! Откъдето и да насоча обектива оптималният ъгъл, който бях избрал се изпари моментално. Бликовете никнеха като гъби след дъжд. Разбрах, че оптималната позиция се намира точно в центъра на групичката. По едно време, колкото и нахално да изглеждаше от моя страна наврях обектива между тях, но кадър така и не стана. Точно в този момент младежите се скараха. За моя най-голяма изненада кавгата се водеше на чист роден български език.

– Леко бе тъпак, ще ми оклепеш анцуга с майонеза – извика единия от тях.

– Ти на тоя парцал анцуг ли викаш? – отвърна му другият

– Чисто нов е. 300 кинта ми струва – започна да им се обяснява засегнатия

– 300 кинта другия път. Най-много 30 да си дал в Столипиново на мангалите – присъедини се третият от тях и започна да се хили с пълна уста.

– Абе, бро кво ви става? Ей на, етикета ми е в джоба. Ама сега не мога да го извадя, че ми са мръсни ръцете.

– Кви етикети, кви пет лева бе цървул! Нямаш два лева да се усмихнеш! Виж, че аз ти купих дюнера! – негодуваше единият. Свадата набираше скорост и скоро щеше да се превърне в разпра. Това ми беше достатъчно. Не чаках повече и се обадих:

– Пичове, бихте ли се дръпнали малко настрани, да пусна едно кадърче на ей онова Ситроенче!

– Ъ, кво каза тоя? – опули се единия от тях и млъкна.

В този момент настъпи пълна тишина. Тримата се обърнаха към мен с натъпкани бузи и ококорени очи. Изненадата беше абсолютна. Въпреки, че Гърция се посещава традиционно от много туристи българи, нашите герои не очакваха да чуят някой да ги заговори на български. Те тромаво се отместиха, предоставяйки ми тъй жадувания терен. Без много да му мисля вдигнах апарата и започнах да снимам.

Citroën 2CV6 Special – поглед отзад

Citroën 2CV6 Special – поглед отвътре

След това се обърнах и им благодарих. Без никаква реакция от тяхна страна. Наведоха глави и се изнизоха. Сляха се бързо в тълпата. За мен остана въпроса: Що за хора сме българите? Какъв е този наш балкански нрав? Където и да идем трябва да си покажем простотията и магарията. После защо не ни искали западноевропейците. Ами ние за искане ли сме? С такова възпитание и манталитет. Сетих се за Алековия герой – Бай Ганьо Балкански. Май на всички ни е заложен генетично този синдром.

Роберто се приближи към мен. Той беше малко изостанал назад и сега тъкмо ме настигна.

– Какво става брат ми? Проблем ли имаше с тези? – попита загрижено той.

– Нищо особено. Нашенци са. Даже са от Пловдив, щом си купуват дрехи от Столипиново – успокоих моя приятел. Разказах му набързо случката.

– Късмет си изкарал. Такива много често са дрогирани и не знаят какво правят

– Така е. Но аз съм от стара коза яре. Свикнал съм да респектирам хора.

– Ситроенчето си заслужава да се снима – разговора ни тръгна в друга посока.

– Супер си е! Дай да мръднем към кея. Вечерния бриз трябва да е излязъл. Нека му се полюбуваме!

Тръгнахме и лека полека ни обгърна нощния мрак.