Когато се довериш на изкуствения интелект

Това лято решихме да прекараме семейната си почивка в Гърция – на остров Тасос. С нас беше и едно младо приятелско семейство – Роберто и Юлия. Въпреки голямата възрастова разлика, между мен и Роберто се беше заформила здрава приятелска връзка. В основата на тази връзка стоеше естествено фотографията и увлечението по бързите автомобили. Безспорно ни предстоеше едно приятно фотографско изживяване. Пристигнахме и се настанихме в Лименас – главният град на остров Тасос. Селището е разположено на североизточния бряг на острова.

Гърция е страна с богата вековна история. Обичам историята. Обичам да правя художествени кадри на древни археологични обекти. Това всъщност беше една от причините да изберем тази дестинация като почивка. След първоначалната еуфория при пристигането, започнах да се оглеждам за древни паметници на културата.

– Роберто, срамота е да дойдем в Тасос и да не дръпнем по някой художествен кадър с историческа тематика – споделих аз мислите си с моя приятел – Лошото е, че изобщо не познавам града, какво остава за забележителностите му – продължих аз.

– О, не се притеснявай. Няма кой знае какво да се види толкова, камънаци някакви си там. Но щом толкова те вълнуват ще видя какво мога да измисля– отвърна моя приятел.

Роберто си взе лаптопа и започна нервно да щрака по клавиатурата. Не след дълго ме попита:

– Какво ще кажеш за Амфитеатърът? Добре ли е?

Аз наострих уши. Имало значи амфитеатър. Ми как да няма, като това е част от древногръцката култура. Това вече бе находка. След бърза справка през телефона в Internet се оказа, че Амфитеатърът на Тасос е разположен в естествена вдлъбнатина в района на Акропола с панорамен изглед към пристанището на града. Построен е в началото на III век пр. Хр. Сцената е изградена с мраморна фасада, а театърът е посветен на бог Дионисий. През I век е използван за гладиаторски състезания, заради което оркеструма се трансформира в арена и са поставени затворени врати. Тогава е ремонтиран, а на зрителските места са гравирани имената на видни посетители. Събирал е около 2000 зрители.

Първите разкопки са направени от френски археолози през 1921 г. и са открити залата, оркеструма, алеите и част от сцената. Въпреки че от 2015 г. амфитеатърът е затворен и се извършва неговата реставрация и консервация, това не пречи да го посетим и увековечим с нашите фотоапарати.

– Страхотно Роберто! Точно такава обстановка търся. Чудесна дестинация! – извиках аз въодушевено. Започнах да се вълнувам като малко момченце.

– Даже може да го хванем при изгрев слънце със заден план залива с пристанището – продължи Роберто, усмихвайки се тайнствено.

– Да, наистина ще бъде страхотно! Даже звучи твърде хубаво, за да е истина. Но, откъде черпиш ти тази информация? – продължих аз.

– Е как откъде? Има си за тази цел ChatGPT – отвърна Роберто, гледайки ме победоносно.

Да, въпреки че работя в IT сферата над 35 години, аз все още съм резервиран и избягвам да използвам изкуствения интелект. А ChatGPT е една от неговите разновидни форми. В мен започна да се загнездва някакво безпокойство. Роберто продължаваше да ми се усмихва с превъзходство.

– Я дай да го видя аз този ChatGPT! Какво толкова си пишеш с него? – реших да проверя кореспонденцията с изкуствения интелект.

Всичко си беше ОК. Даже ChatGPT предлагаше да ни покаже точно маршрута, по който да минем и се изкачим до заветния Амфитеатър. Оказа се, че сме само на някакви си 2 километра разстояние с не много голяма денивелация.

– Брат ми, виж какво правят технологиите в днешно време. Май трябва и ти да започнеш да ги използваш, а? – Роберто беше във вихъра си. Аз засрамен се чудех какво да правя. ChatGPT, като че ли се беше наговорил с Роберто и продължаваше да ме засипва с информация. Как в 6.15 ч. щяло да изгрее слънцето, че добре би било точно тогава да сме там, колко време ни било необходимо да стигнем до целта и даже какви обективи би било подходящо да носим. Изкуствения тъпак не само че не спираше, ами даже взе да ни предлага и как точно да композираме, за да се получи хубав кадър. Задължително според него трябвало да работим с широкоъгълен обектив и куп други подробности, като мъкнене на статив и използване на сенник. В крайна сметка него това не го засягаше.

Ей тука вече не издържах. Занимавам се сериозно над 30 години с фотография. Мога да кажа, че имам доста сполучливи попадения и изведнъж този виртуален философ, събран от болтчета и гайки, функциониращ с машинен код от 0-ли и 1-ници дошъл да ми се перчи и да ми налива разум в главата как точно трябвало да кадрирам, за да изградя успешна композиция!

– Баста! – отсякох аз – Стига толкова! Приготвяме си раниците с апаратурата и утре сутринта ставаме и тръгваме в 5 ч.

Речено – сторено. Сутринта на другия ден станахме и тръгнахме през града на път към Амфитеатъра. В интерес на истината маршрута, който ни състави ChatGPT отговаряше на действителността и много бързо се ориентирахме в обстановката. Към 5.30 ч. пристигнахме горе. Все още беше тъмно. Изненадите започнаха и следваха една след друга. Оказа се, че този Амфитеатър е заграден с доста сериозна ограда. Все пак е археологичен обект. За нея ние нищо не знаехме. Намирахме се на склон, който се спускаше надолу и откриваше гледка към пристанището. Помислих си дали да не атакуваме оградата по стар български обичай с коремно-претъркалящ „флоп“, или да търсим подходяща дупка под оградата. Оказа се, че и двата начина са лесно изпълними за хора с нашия опит. Ами ако има инсталирани камери за наблюдение? Пък сме и в друга държава, с други закони? Нещата станаха още по зле, защото докато размишлявахме и от гората се показаха фаровете на два джипа. Те спряха до входната врата. От тях наизлизаха хора. Това бяха строителни работници и реставратори на Амфитеатъра. Погледнах си часовника 5.40 ч. Тия пък от къде се взеха? Нека разправят после, че гърците били мързеливи. Като не му върви на човек, това си е! Попитах Роберто какво да правим. Бяхме се изкачили с него в най-горната точка на Амфитеатъра. Можехме да разпънем стативите над оградата. Тук мястото беше доста отдалечено и оградата беше относително ниска в този край. Само че, широкоъгълен обектив в случая нямаше да свърши никаква работа. Цялата установка от стълбове и мрежа щеше да влезе в кадър и нищо нямаше да се получи. На око установих, че 35 мм е минимума, даже 50 мм е подходящото фокусно разстояние. Времето течеше, а пък ние стояхме и бездействахме. Работниците се разпръснаха и започнаха да щъкат като водолазни бригади. Никакъв шанс! Нищо не ни оставаше, освен да си тръгнем. След малко ни връхлетя следващата изненада. Оказа се, че изгрев откъм пристанището никога не е имало и няма да има. Като се спускахме установихме, къде точно е изток. Небето там беше изсветляло. Горе докато бяхме, източната посока не се виждаше от склона и гората. Е, като няма Амфитеатър, поне има Тасоски изгрев.

– Давай Роберто, да разпъваме стативите да хванем поне изгрева на Тасос! – напълно бях решен да направя някой кадър в това скапано утро.

Не се бавихме много и скоро изникна подходящо място с просека в гората. Започнахме трескаво да разпъваме стативите и да се надпреварваме с времето. А то напредваше неумолимо. Утринното спокойствие на Тасос оказва лечебна сила върху изнервените фотографи. Pentax-a взе да мърка и работи с кеф. Смъртоносно безотказен е, като автомат Калашников. Много обича да го ухажвам. Скоро равномерното щракане на затвора ме успокои напълно. Даже започнах да се забавлявам, като си помислих как тоя малоумник ChatGPT обърка изток със запад.

Тасоски изгрев

Откъде всъщност дойде проблема? Защо се получи това объркване на посоките? Тези мисли не ми даваха покой. Непрекъснато се връщах и циклих върху тях. Причината според мен се изясни няколко дена по-късно след като се прибрах в България.

Карта на древния град Тасос

Докато ровех в Internet попаднах случайно на една карта на древния град Тасос (сега Лименас). По принцип географските карти се чертаят и ориентират така, че горната част показва винаги север, долната юг, вдясно остава изток и вляво запад. За разлика от нея на тази историческа карта, разположението на града е обърнато наобратно. Пристанището е показано в долната част на картата и изглежда, че е в южна посока. Тази или други подобни карти е възможно да са подвели ChatGPT. Доколко чете карти ChatGPT за мен си остава загадка. Въпреки, че имаше обозначена посока север върху картата. От друга страна докато кореспондирахме в Тасос с ChatGPT, той извади някаква снимка на Амфитеатъра със залязващо слънце на Background.  Вероятно не прави разлика между изгрев и залез. Както и да е!

В крайна сметка трябва ли да се доверяваме на изкуствения интелект или не? Това е един риторичен въпрос. Няма спор, че технологиите се развиват и навлизат масово в живота ни. До каква степен обаче сме склонни да ги допуснем и използваме? Това е един личен въпрос, на който всеки сам трябва да си отговори.

Ясно е, че пак ще се ходи в Тасос. Този път дано всичко да е реставрирано и да имаме повече късмет!