Приключение на скалите

Заглеждали ли сте се в скали? Обръщали ли сте внимание какви причудливи форми заемат, особено след като са осветени под определен ъгъл? Една от любимите ми теми за снимане е именно композиция със скални образувания.

Отново е лято. Пак съм в Ахтопол на почивка и се разтоварвам с фотография. Само, че почти всичко съм изснимал. Няма място, където да не съм бил. Вярно е, че колкото да се снима морето два еднакви кадъра няма как да се извадят. Но все пак се стремя да избягвам попадане в капана на еднообразието.

Около залива на пристанището са разположени скални образувания. Вероятно те са с вулканичен произход. Причината да стигна до това заключение е, че тези скали са с много тъмен цвят и с доста гладка повърхност. Морската вода и силния вятър може би също имат пръст в изглаждането. В крайна сметка стоят красиво, различно и тайнствено, особено ако тръгнеш да ги разглеждаш на свечеряване или сутрин на развиделяване. Затова реших този път да наблегна повече на тях при композиране, като ги извадя на преден план.

Планирах маршрута си. Приготвих екипировката и излезнах по тъмно. Обгърна ме нощният хлад. Морският бриз ме галеше нежно по тялото, създавайки ми невероятно чувство за комфорт. Заобиколих пристанището с кея и се насочих директно към скалите. Колкото се приближавах към тях, те се издигаха мистично пред мен. Небето на изток леко изсветляваше с розов оттенък, загатвайки за настъпване на зората и новия ден.

Разпънах статива. Извадих Пентакса от раницата и го монтирах върху статива. Започнах да се занимавам с композиране на кадъра и въвеждане на настройки за снимане. На една от скалите забелязъх една двойка – момче и момиче. Бяха се изкачили горе на върха и седяха прегърнати. Личеше си, че са влюбени. Съзерцаваха хоризонта и нежно се целуваха. Ех, любов, любов! Толкова красиво изглеждаха! Два тъмни силуета, слети в едно. Хрумна ми да ги включа в кадър. Човешко присъствие в пейзаж или в случая със скали винаги придава една допълнителна привлекателност. Завъртях главата на статива и прекомпозирах. Получи се това, което исках. Направих още няколко снимки. След което смених позиция в търсене на нов сюжет и разнообразие. Влюбените останаха някъде зад мен.

По една време чух стъпки зад гърба ми. Обърнах се. Видях младеж да се приближава към мен. Беше около 20-22 годишен. Застана войнствено-решителен пред мен. Поздрави ме и директно започна с въпрос:

– Извинете вие фотограф ли сте?

– Да, може да се каже – отвърнах аз.

– Сигурно снимате хубаво? – направи опит за комплимент или по-скоро да се увери.

– Ами след като се занимавам с художествена фотография, би трябвало да мога – му отговорих хапливо. Много се дразня на такива въпроси. Той обаче продължи:

– Забелязах, че ме снимахте мен с приятелката ми, ей там горе на скалата – посочи той – без наше позволение.

– Ако трябва да бъда честен, снимах скалата. Естествено, че след като сте на нея ще попаднете също в кадър – обясних му внимателно – Трябваше да се изкача горе, за да ви искам разрешение ли? Какъв е проблема?

Младежът видимо се смути. Поколеба се какво да каже. След това продължи:

– Вижте тя е оттук местна и си има приятел. Става така, че ако публикувате тази снимка, тя ще се компрометира като е с мен – най-сетне хлапакът изплю камъчето.

– Срамуваш ли се? – попитах аз.

– Ъъъ, моля? – недоумяващо ме попита младежа.

– Срамуваш ли се, че си с нея? – повторих аз.

– Ннне – измънка той

– Обичаш ли я? – продължих с въпросите

– Да! – отговорът му беше искрен.

– А тя срамува ли се да е с теб?

– Не, не се срамува. Просто се притеснява, че си има друг – объркано започна да ми обяснява – И сега оня като види тази снимка, ще става каквото ще става.

– Виж приятел, снимал съм скалата в основен план. В тая тъмница няма как да се разпознаете. Виждат се само силуети. Освен това аз снимам за кеф, за мен си. Снимки в социални мрежи не качвам. Така, че можеш да бъдеш спокоен – обясних му ситуацията. Младежът видимо се успокои.

– Пак те питам, искаш ли да си с нея? Обичаш ли я? Държиш ли на нея?

– Обичам я! Искам да съм с нея! – този път отговори твърдо и уверено.

– Ми тогава обичай я! И бъди с нея! Изпитай истинската любов! Не се страхувай! Знаеш ли колко свади и войни са започнали заради определена жена? Чувал ли си за хубавата Елена и за любовта й с Парис? Тя избягала от мъжа си, защото обичала друг. Оттам всъщност започнала Троянската война. Затова бъди смел! След като имаш чувства и обичаш, покажи че я заслужаваш и си я отвоювай!

Той ме гледаше като тряснат. С ококорени очи, без да мига. Вероятно моите думи бяха стигнали до сърцето му. Не знаеше как да постъпи. Видимо беше объркан.

– Хайде! – подканих го аз – Иди горе и я успокой! Обясни й, че няма да публикувам нищо в социалните мрежи. И си изяснете чувствата един на друг!

Най-сетне той се окопити. Благодари ми и се разделихме. Започна да се катери бързо и уверено по скалата, устремен към върха й. Момичето стоеше в очакване. Обърнах им гръб. Нямаше какво повече да се занимавам с тях. Бях достатъчно красноречив. Поредния случай на двойка влюбени, които не знаят какво искат. От негова страна това може би е било поредното неангажиращо забавление. Постепенно прерастнало в любовна история. От нейна страна, може и да е имала някакъв пич до нея. Само че този селски бек вероятно не е допринасял с нищо, за да се развие връзката между тях. В крайна сметка скуката, ограничението и сивото ежедневие са си казали думата. В срещнатия курортист тя е видяла нещо ново, различно, омайващо и красиво. Харесали са се и се влюбили. От тук нататък предизвикателството е пред двамата. Дали ще издържи тази крехка връзка? Единствено времето ще покаже. Лично за мен, Ахтопол си остава градът на влюбените.